Големите енергийни проекти
Работата по трите големи енергийни проекти между България и Русия ще продължи по план. Това стана ясно след срещата на министъра на икономиката енергетиката и туризма Трайчо Трайков и руският му колега Сергей Шматко на която бе обсъдено бъдещето на проектите "Южен поток", "Бургас-Александурполис" и АЕЦ Белене.
Най-съществена промяна има в позицията спрямо АЕЦ Белене, като руската страна заяви, че разглежда възможност за финансова подкрепа на проекта. "Руската федерация беше готова да предостави кредит за изпълнението на проекта АЕЦ "Белене", но в условията на криза това е трудно", пише агенция Фокус След което Шматко добави че Москва е заинтересувана от реализирането на този проект и водим диалог за това да бъдат намерени справедливи корпоративни решения. Той допълни, че срещу евентуална финансова помощ Русия ще поиска част от собствеността в атомната електроцентрала. Идеята е да направим от Белене един проект, който може да се случи, заяви от своя министър Трайков. Относно "Южен поток" съвместна българо-руска компания ще започне да функционира след положително инвестиционно решение, обясни още Трайчо Трайков, пише News.bg. По думите му за този проект България е получила исканите детайлни разяснения за увеличаване на капацитета на тръбата от 31 млрд. куб. м на 63 млрд. куб. м газ годишно
България принципно подкрепя увеличаването капацитета на газопровода, изтъкна Трайчо Трайков. Започват преговорите за "Южен поток" на корпоративно ниво, като България ще настоява "Южен поток" да бъде проект от общоевропейско значение.
Новините от Копенхаген "не са добри",
каза германският канцлер Ангела Меркел, но изрази надежда, че пристигането на световните лидери за срещата в датската столица ще отблокира преговорите за климата, предаде AFP. "Новините, достигащи до нас, не са добри", каза Меркел. "В момента, преговорите не изглеждат обещаващо, но аз се надява, че присъствието на над 100 държавни лидери ще придаде необходимия импулс на събитието", каза още германският канцлер.
Следващите 24 часа са критично важни за конференцията в Копенхаген, казаха от ООН
Преговорният процес на конференцията за климата в Копенхаген в сряда се изправи пред "неочаквано прекъсване", заяви изпълнителният секретар на Рамковата конвенция на ООН по климатичните промени Иво де Боер и добави, че следващите 24 часа ще са "критични", предаде кувейтската информационна агенция КУНА.
Редица нерешени въпроси "са оставени за решаване на световните лидери през следващите два дни", каза той на пресконференция в Копенхаген.
Неочакваното спиране възникна, според медиите, защото делегатите са имали нужда от време, за да обсъдят базата на бъдещите преговори.
Очакваше се в сряда датското председателство на срещата да представи текст, имащ за цел постигането на консенсус, но в сряда вечерта - 16 декември Де Боер заяви, че не знае дали текстът "е бил представен".
Датският премиер и председател на конференцията Ларс Расмусен проведе консултации с всичките групи на страните в процеса, съобщи Де Боер.
"Все още е възможно да се постигне успех", каза той, но добави, че има "редица нерешени въпроси", които световните лидери ще трябва да решат на своята среща в четвъртък и петък.
Дянков не дава спестените пари
за премии на магистратите
Финансовият министър Симеон Дянков е отказал да разреши спестените от бюджета за миналата година от съдебната система 28 млн. лева за премии на магистратите. В отговор на писмо от 4 януари на Висшия съдебен съвет, в което магистратите искат да им бъде отпуснат допълнителен лимит в размер на 28 337 288 лв. за сметка на преходния остатък към 31 декември 2009 година, Дянков отговаря, че това по закон е невъзможно. Според Дянков Министерство на финансите няма основание да даде разрешение приходният остатък от бюджета на съдебната система за 2009 г. да се прехвърли в тазгодишния бюджет. Осигуряване на допълнителен лимит може да стане само чрез изпреварващо финансиране в рамките на средствата, одобрени в бюджета за настоящата 2010 година за съдебната система.
Нека припомним, че в писмото си до финансовото ведомство магистрати всъщност поискаха от общия остатък от бюджета им за миналата година, който е в размер на 62,8 млн. лв., само половината а им се даде за премии. В края на миналата година по сметката на ВСС бяха приведени 19 млн. лв.
Гръцките фермери не спазиха обещанието
което дадоха на премиера Бойко Борисов да вдигнат блокадата /информация от 15.30 ч. на 24 януари/. Само 4 часа беше отворен ГКПП Кулата - Промахон на 23 януари. Затворен беше и другият пункт през който преминават камиони - ГКПП Илинден - Ексохи. Другите два пункта - "Капитан Петко войвода" и новия край "Златоград" работят нормално, но от там преминават само леки автомобили.
По данни на пресцентъра на МВР към 12 часа на 24 януари блокадата отново е пълна по границата с южната ни съседка. Фермерите не само, че не удържаха на дадената дума пред българския премиер Бойко Борисов, когото те самите повикаха за среща, но не послушаха и своя премиер Георгиос Папандреу, който вчера ги призова да прекратят протеста, защото вредят на имиджа на страната си, и то в особено труден момент. Папандреу настоя организаторите на блокадата да преминат към активен диалог с правителството. Според гръцката преса фермерите са приели поканата, но не са дали официален отговор за деня и часа за срещата.
Да припомним, че Бойко Борисов се отзова бързо на поканата фермерите и долетя на ГКПП "Кулата" с хеликоптер. Той им каза, че е приел срещата със съгласие гръцкия министър-председател и тя в никакъв случай не е насочена срещу политиката на гръцкото правителство. "Тук съм, заради нечовешките условия, на които подлагате хората от другата страна на пункта и заради загубите, които ежедневно търпи страната ни от блокадата. Предлагам Ви да прекратите стачката си, защото това започва да създава настроения в България срещу Вас", заяви министър-председателят на присъстващите. Той пое ангажимент пред гръцките земеделци, че заедно с колегата си Георгиос Папандреу, да съдействат за разрешаване на проблемите им чрез контактите си в Брюксел.
"За доброто на двата народа отваряме границите", обявиха стачкуващите след кратко съвещание. И до 18 часа на 23 януари бяха вдигнати всички блокади по ГКПП по границата с Гърция.
Обама ще се бори с безработицата
Годишните обръщения към нацията на американските президенти винаги са очаквани с интерес, но тазгодишното, което Барак Обама направи година след като влезе в Белия дом, вече се коментира, а мненията са доста поляризирани. Държавният глава на САЩ се обърна към нацията след най-сериозния си политически провал откакто е президент на страната. Обама обеща да налее държавни пари, за да бъдат разкрити нови работни места и да ограничи излетелия до небесата бюджетен дефицит, според Reuters. Годишното обръщение бе произнесено само седмица, след като неговата Демократическа партия претърпя поражение в битката за сенаторско място от щата Масачузенс, което го лиши от нужните 60 гласа за мнозинство в горната камара на Конгреса.
Поскъпване на храните
Почти всички хранителни стоки по тържищата в страната са поскъпнали и през миналата седмица (1-5 февруари), показва седмичният бюлетин на Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ). Покачването на цените на едро, което започна преди две седмици, продължава и през отминалите седем дни. Най-много са повишени цените на оранжерийните краставици и домати - съответно с 11 и 10 стотинки за килограм. Краставиците се продават за 2,45 лв./кг, а доматите - за 2,20 лв./кг. От плодовете най-скъпо се продават ябълките - със 7 стотинки повече (0,95 лв./кг). Фасулът, лещата и каймата смес са поскъпнали с 9 ст./кг. и се продават съответно за 2,29 лв./кг., 2,09 лв./кг. и 4,96 лв./кг. Цените на зелето са се повишили със 7 стотинки (0,55 лв./кг.). По-високи цени са отчетени и при цитрусовите плодове, като мандарините са скочили най-много - с 8 ст./кг., следвани от киви - с 6 ст./кг. Поевтинели са само сиренето краве - с 6 ст. (продава се за 3,41 лв./кг.), замразената скумрия (с 2 ст., продава се за 3,23 лв./кг.), оризът (с 1 ст. и се продава за 1,98 лв./кг.) и бананите (с 1 ст., продават се за 1,79 лв./кг.).
